Рецепта за успех

Коментар на протеста от Георги Димитров

686

Добро утро, наспахте ли се? Благодаря на стоте жители на Толева махала за протеста, с който показаха на цяла България, че 10 000 божурчани имат проблем с пътуването до София. Благодаря им, че показвайки силата на гражданите, лъсна безсилието и немощта на държавата. Протестът имаше едно искане – график за изпълнение и краен срок на удължението на бул. Царица Йоанна до Индустриална зона Божурище. Три километров прав път през полето. Никой от присъстващите не можа да отговори на това искане с факт или документ. Обещания, пожелания и добри намерения, но без срок за решение на проблема. Столична община си измиха ръцете, изпращайки кмета на район Връбница, който няма нищо общо с този път, защото той преминава през имоти на район Люлин. Нямаше архитект, нямаше експерт, нямаше общински съветници. Но нека си кажем истината. Седим върху мина, която ще избухне. Можем да действаме по ограничаване на щетите или да останем в сегашното си състояние – съзерцавайки пейзажа. Изграждането на тези 3 километра отнема повече време от това, с което разполагаме. Аз алармирам за идващото транспортно бедствие от повече от година, но всички игнорират фактите и бездействат. Божурище вече не е селце до столицата. Божурище вече е топ Индустриалната зона на България, заради ключовото си положение, а не заради усилията на управляващите. И тук въпросът е как този важен ресурс работи за хората? Защо не се подобрява качеството на живота ни? Защо живеем като жертви на индустриализацията, а не като достойни хора, които консумират нейните блага? Защо вместо гордост и приходи, получаваме задръствания и разбити пътища. Защото управляващите тази община се задоволяват с ТРИТЕ процента данък върху покупките на имотите в зоната. Три процента?!? Толкова ли струва Божурище? Попитайте колко от тези фирми са регистрирани и плащат данък в града ни, НУЛА! Гневен съм от овчедушието на някои от съгражданите ми. Искаме всичко да се подобри, но какво правим, за да си помогнем? Мърдаме ли си дори пръста или само мрънкаме? Така не става. Колективният успех е колективно ДЕЛО. Всичко на света си има цена. С харесвания във фейса не се върви към развитие, а към деградация. Изключете телевизора, компютъра и звука на телефона. Останете сами със себе си за 60 секунди и се запитайте – това ли е Божурището в което искам да живея аз и моите близки. Първо раздвижи мозъка, после и мускулите. Това е рецептата на успеха!

Георги Димитров